" Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило.

През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне.

И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети.

Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива.

Понякога именно усилието ни е необходимо в живота.

Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога не бихме могли да полетим.

Аз молих за сила ..., а животът ми даде трудности, за да ме направи силен.

Аз молих за мъдрост..., а животът ми даде проблеми за разрешаване.

Аз молих за богатство..., а животът ми даде мозък и мускули, за да мога да работя.

Аз молих да мога да летя..., а животът ми даде препятствия, за да мога да ги преодолявам.

Аз молих за любов..., а животът ми даде хора, на които мога да помогна да разрешат проблемите си.

Аз молих за блага..., а животът ми даде възможности.

Не получих нищо от това, за което молих... Но получих всичко, което ми е нужно. "

както винаги направо в десятката. Поздрав за постинга ти Деси.
Понякога обаче е необходимо някой да ни каже или покаже, че нямаме нужда от нищо, защото всичко си имаме - всичко, което е необходимо е в нас самите. Имаме и силата, и възможностите, и любовта, и уменията, и смиреността, и нежността и всичко останало.
Когато падаме губим от поглед небето и понякога ни се иска някой да ни подаде ръка. Истината е, че и сами можем да се справим :)

Поуката за мен е, че трябва да имаме мъдрост, кога и как да се намесваме, истина е, че пътят към ада е покрит с добри намерения, но също така е истина, че ако добрия самарянин не се беше намесил да помогне човекът щеше да умре (от Библията за тези , които не знаят). Така че изводът ми е, когато знаем как да помогнем да го направим (разбира се и искаме), но когато не, да се молим за мъдрост и търпение, хората винаги си мислят, че всичко знаят, винаги имат готово мнение, което лесно дават, а понякога е нужно просто да изслушаш, да плачеш с плачещия и да се радваш с радващия се!

Thank you for this valuable post. It changed my approach

There's a lot of information here. I'll be back again.