Постинг
15.09.2007 08:02 -
Как да помогнем на човек загубил значим друг
Автор: darla
Категория: Лични дневници
Прочетен: 548 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 15.09.2007 08:04
Прочетен: 548 Коментари: 3 Гласове:
0
Последна промяна: 15.09.2007 08:04
1. Не чакайте друг да започне пръв.
2. Присъствайте физически, ако е възможно и докоснете ръката или ги прегърнете.
3. Задавайте подходящи въпроси, за да разберете тяхните нужди.
4. Позволете им да изрязят чувствата си и не ги осъждайте, ако емоциите им не ви допадат.
5. Научете повече за проблемите им.
6. Избягвайте клишета от рода на: "Не трябва да се чувстваш по точи начин", "Знаеш какво да правиш", "Трябва да бъдеш силен (а)" и т.н.
7. Говорете кратко.
8. Не ги уверявайте, че знаете, какво чувстват и какво преживяват.
9. Поддържайте връзка с тях. Обаждайте им се.
10. Не им казвайте "Може да разчитате за всичко на мен", ако не смятате да се ангажирате с тях, или не сте в състояние да направите всичко за тях.
11. Отдайте им реална помощ. Направете нещо за тях и то не еднократно.
12. Насърчете ги да живеят ден за ден.
13. Насърчете ги да потърсят помощта, от която се нуждаят (приятели, семейство, психолог, духовно лице).
14. Помогнете им да осъзнаят, че за справянето с болката е необходимо време.
15. Напомнете им, че Бог е в контрол, както на големите, така и на малките събития в живота им и дава утеха.
2. Присъствайте физически, ако е възможно и докоснете ръката или ги прегърнете.
3. Задавайте подходящи въпроси, за да разберете тяхните нужди.
4. Позволете им да изрязят чувствата си и не ги осъждайте, ако емоциите им не ви допадат.
5. Научете повече за проблемите им.
6. Избягвайте клишета от рода на: "Не трябва да се чувстваш по точи начин", "Знаеш какво да правиш", "Трябва да бъдеш силен (а)" и т.н.
7. Говорете кратко.
8. Не ги уверявайте, че знаете, какво чувстват и какво преживяват.
9. Поддържайте връзка с тях. Обаждайте им се.
10. Не им казвайте "Може да разчитате за всичко на мен", ако не смятате да се ангажирате с тях, или не сте в състояние да направите всичко за тях.
11. Отдайте им реална помощ. Направете нещо за тях и то не еднократно.
12. Насърчете ги да живеят ден за ден.
13. Насърчете ги да потърсят помощта, от която се нуждаят (приятели, семейство, психолог, духовно лице).
14. Помогнете им да осъзнаят, че за справянето с болката е необходимо време.
15. Напомнете им, че Бог е в контрол, както на големите, така и на малките събития в живота им и дава утеха.
Гласувай за този постинг:
0
Сподели:
Следващ постинг
Предишен постинг
Най-важното е този, който иска да помогне да е искрен и наистина да даде всичко от себе си, за да изслуша човека до себе си, да му даде подкрепата си, да му покаже загриженост и да настоява за такава. Да не позволява да изпадне в "дупка". И да ....за всичко трябва време, но трябва и някой който да те раздруса, да те извади от това състояние...защото живота продължава...и там някъде има други на които те да помогнат...
цитирайМного е важно, както си написала помощта да е искрена. От опита ми знам, че не винаги ще срещнем такова отношение. При мен стана така, че много хора ми се обадиха, от много хора чух:"Ако имаш нужда от нещо, с радост ще ти помогна", и много хора направиха нещо за мен, но много малко повториха. За мен е важно да има постоянна подкрепа, докато човек се съвземе. Периодът на възстановяване е различен за различните хора. Аз имам около себе си две ангелчета, които просто не ми позволяват да се задържам в "дупка"-та. Гледам бързо да излизам, но понякога е трудно, и то много. От голяма полза е в такъв момент да има някой - някой, който да премине с тебе (с вас) през това изпитание. А, когато няма - човек минава по трудния път и израства може би повече, отколкото се изисква. Но, такъв е живота, а животът продължава!
цитирайСъжалявам за загубата ти най-искрено. Напълно си права, че периодът на преодоляване е различен за различните хора. На повечето с които съм се срещала и съм се опитала да помогна- не съм могла с нещо повече от морална подкрепа. С думи, с подкрепа, с домакинска работа...случвало ми се е да се карам дори....Правила съм го и за хора, които изобщо не познавам, а тогава най- добре се получава. Просто защото го правя от сърце, давам каквото мога, помагам с каквото мога и си тръгвам. Тогава и те не се чувстват после задължени. :) Харесва ми да го правя, да помагам...това е моето призвание...Аз не казвам "Ти си силна, трябва да се справиш", а "Силна си- припомни си го. Има други хора, които се нуждаят от теб. Да си силна заради себе си!" Живота продължава, той е една борба...и всеки трябва да си научи уроците....Прегръщам те силно! Усмихни се...
цитирайТърсене
Блогрол